Тук съм още те чакам!

Да полеем цветята!

В последната секунда…Мат!

Един различен свят…

Приказки под шипковият храст…

моята първа изложба

…без дом…

от невероятната-Таня Николова

 

казвам си името

 

Казвам си името!

не чуват

няма ме

 

Пиша го!Пиша го!Пиша го!

не виждат

срам ме е

 

Нима съм безименна

с име казано

с име писано?

 

Да ти е живо и здраво името,

безименна!

Хвърчащите хора

Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси, и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо, стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са от реалния свят.
Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,
но защо ли тогава нещо тук ни боли
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Валери Петров